И нищо за казване…
Мразя студено кафе…
Никак не обичам студено кафе … Някак си безлично е. Сякаш няма смисъл от него, ако не носи топлина… Странно е защо човек прави определени неща – убива, пие мляко, рисува… Винаги ли постъпките ни отразяват липсите в ежедневието ни?
Мразя студено кафе. И студени хора не обичам. Карат ме да се чувствам виновна, но не съпричастна. Толкова странно нещо е студа, а толкова често точно той създава топлината или така нареченият уют. Смешно е как всички се сгушваме около печките уж на топло, а студени отвътре. Нима вярваме, че студеното може да се скрие? Нима има защо да се крие когато всичко е ясно щом погледнем очите си?
Студ … Дали е студено ? Или леко дъждовно? Как изглежда топлината? Дали е в чашата с кафе, която изстива така бързо, както минутите, както живота ?
Утре може би е моят ден. Моят дебют в новото утро, в новата съдба. Може би утре ще имам сила да стана и да бъда себе си, въпреки че никой не разбира думите ми, че никой не усеща стъпките ми… виковете ми …
Утре си обещавам, че ще спра да се страхувам, защото ще знам всичко. Утре ще бъде важен ден. Утре. Но и утре ще мразя студено кафе!
Руска рулетка
Поеми си дъх, поеми си дълбоко дъх.
„Успокой се”, каза ми той.
Ако играеш, играеш за победа.
Вземи пистолет и брой до 3.
И сега се потя, движа се бавно.
Нямам време да мисля, дойде моят ред.
(Припев)
И можеш да видиш как бие сърцето ми,
Можеш да го видиш под гърдите ми.
И аз съм ужасена, но не си тръгвам.
Знам, че трябва да издържа този тест,
затова натискам спусъка.
Кажи молитва за себе си,
затвори очите си, каза той,
понякога това помага.
И тогава една страшна мисъл минава през мен –
Той е тук, което означава, че никога не е губил.
(Припев)
И докато животът ми, минава пред очите ми,
аз се чудя дали ще видя отново изгрева.
И толкова много, няма да имат възможността да кажат – Сбогом!
Но е прекалено късно, да мисля за стойността на живота си.
(Припев)
Звяр или просто страхливка?
Вчера спорих с двама мои близки за това дали човек-убиец, който се е покаял е опасен и дали заслужава свобода и онова словосъчетание,. от което ми настръхва козинката – смекчаване на присъдата (бла).
Разказваха ми за един случай, в който един нормален, обикновен човек губи всичко, напива се и убива ( не знам точно по какъв начин) майка и детенце. На него му е дадена присъда докато навърши 70 години. Сега той е в затвора, разкайва се и се труди така, че да прави живота на затворниците по-лек. Моите приятели вчера ми споделиха, че за тях щом нещо не е системно значи не е толкова лошо, че на всеки му се случва да изпусне нервите (факт!), но аз мисля, че ако станеш убиец след като си извършил нещо системно, то вече е късно. Какво значи „Така се случи“? Може би някой ден това може да се случи с мен, с вас, но това значи ли, че трябва да се боря да изляза на свобода? Не би ли следвало щом съм осъзнал грешката си да си изтърпя наказанието до последната минута. Аз наистина не вярвам, че моите мисли, думи и действия някой ден ще стигнат по-далеч от този блог и някой, който може да промени нещо ще ги чуе. Не! И както каза Кирил : „По-добре е да поднесем съболезнования на семейството“.
Другото, което искам да спомена е, че, мамка му, държавните органи не си вършат работата! Доста често се засегна темата за психологически профил, а с извинение, той се прави от ужасни некадърници и най-често от секретарките на некадърниците…
Та не знам дали съм звяр или страхливка, но моята истина (винаги има две истини), е че щом човек е сгрешил трябва да търпи последствията, които заслужава. Защото българите имаме навика да сме много толерантни към грешките на хората стига да не са спрямо самите нас.
Приказка …
Ще ми се някой ден някой да ме Накара да се чувствам така, както бих искала. В момента желая да легна, някой да ме завие, и галейки ме ме да ми разказва приказка докато не заспя. Да не ме пита защо плача, защо треперя и дали ми е студено, а просто да знае …. Да знае каква съм, коя съм и да ме обича за това… Искам да мога да бъда там … в прегръдките, в леките ласки …
Поредната нощ …
Прекарах вечерта си в гледане на филми … Почти толкова безсмислено, колкото да … не мога да се сетя или по-скоро всичко, което се срещам е нецензурно.
Днес прочетох една моя психологическа картина, която е правена от човек, който 4 поредни години изкарва работните си дни с мен … Беше доста интересно това, което прочетох. Учудих се от описанията, които бяха дадени за мен – никога не съм се виждала по този начин; сякаш погледнах себе си отвън. Винаги съм успявала да преценя хората около мен, но никога не съм опитвала да преценявам себе си-положителната, защото себе си-отрицателната я премислям по 10000 пъти на ден. Странно е когато никой от близките ми не си дава сметка за това и не счита за нужно да изтъкне положителните ми качества за каквото и да е. Всеки ден чувам стотици пъти как правя грешки в това, в онова, как отново не правя нещата както трябва, как еди кое си не е достатъчно и как никога ама никога нямам правилна преценка за нещата, които върша. Жалко е, че не съм единствената на света. Грозното не е това, че някой те смята за добър в нещо, а че никой не ти го признава, никой не ти прави реверанс преди да придобиеш онова лъжливо понятие „известност“. Чак тогава, когато вече ти нямаш нужда от ничие признание и когато от него даже боли. Писнало ми е в живота да чувам „Не рискувай! Надали ще успееш!“ = не рискувай- ти си се провалила още от мисълта, че можеш да го постигнеш. Нима е правилно да сме като коне с капаци? Това ли е пътят на „мъдрите“ хора. Винаги се сещам за думите, които ми казва баба ми „Покорна глава сабя не я сече“, а нима трябва да бъдеш тъпкан, защото нещеш ли някой ден може някоя сабя да те дялне ? Това ли е цената на щастието ? Да си кротуваш ?
Аз знам, че ако някой наистина вярва достатъчно в теб, човек би могъл да стигне много далече, но проблема винаги е в хората … Те винаги са тези, които ни цакат, които нараняват, мълчат, обвиняват… Не може ли просто да бъдем себе си и когато някой забележи специалното в нас да не го тъпче по-навътре, а да го изкара и да ни покаже, че си струваме?
Отново тук …
Смешното е, че винаги се връщам тук. Това място ми е като нерегламентиран любовник, при който имам право да пребивавам без да изневерявам на себе си.
Странно. Все по малките часове пиша тук и все с по много грешки… И все пак това не променя нещата и емоциите ми, колкото и стерилни и безтегловни да са последно време… Кръвта по вените ми още не е спряла, което ми напомня, че е време, мамка му!
Този път пак идвам тук с една малка победа – взех си всички изпити от първата си сесия, което беше адски важно за мен, и което ме накара да се чувствам щастлива. Разбрах няколко истини от живота, придобих малко знания, малко опит, получих подкрепа, внимание и обич от близките си и мисля, че е време да им се реванширам за проявеното разбиране към моята истеричност.
Това може би беше важен момент от живота ми. Доставя ми удоволствие да се поставям пред такива предизвикателства и да се справям ( визирам приятните неща, а не лошите.
Днес съм една голяма щастливка, защото дядо ми имаше Рожден ден! Иска ми се да му дам като подарък цялото здраве на света и дълъг, дълъг живот! Много ми се ще когато прегръщам любимите си хора да мога да удължавам живота им с минута поне – никога не бих ги пуснала!
Навярно знаете какво е да си свикнал толкова с някого до толкова, че да не можеш да си представиш ежедневието си без присъствието му!…
Интересите са странно нещо… Ха-ха! Пак започнах с глупостите … Колко скучна съм станала – най-вече за мен самата…
Сега ще почивам до 15 този месец, което си е наистина едно добро дело на Съдбата към мен. Имах идеята да се прибирам на север, но уви всички разбирате защо все още съм тук – т. нар. обилният снеговалеж.
Последно време убивам времето с безсмислени игри www.ladypopular.bg … Да, да, знам! Има ми нещо. И аз стигнах до това заключение, но поради липсата на диагноза продължавам да го правя и да радвам иначе така добре деградиращото ми съзнание.
Друго ново около мен е, че ми лепнаха една страхотна диагноза, от която се ритва бакърчето. Не е потвърдена още, разбира се, нито отхвърлена, и то не заради друго, а защото шубето ми е в повече…
Не знам защо, но никак не ми стиска да седна на проклетия стол на кръвопийците, да дам дружелюбно веничка и да си чакам проклетата диагноза за автоимунно … Бла! Писна ми! Ако знаех, че съм такъв феномен щях да се родя някъде, където има свестни учени, които изследвайки ме поне да ме друсат … Би било приятно … Тогава може би мисловният ми процес би бил сведен до минимум и бих спряла да ви пиша глупости…
Какво ли ви пука всъщност! Така или иначе когато видите повече от 5 реда и се стряскате да не би да прочетете нещо в повече. Понякога чак се учудвам от посещаемостта на блога ми – уау, толкова хора, които могат да четат дъъъълги неща от по страница 
Направо си е завидно!
Както и да е сарказма ми идва в повече! Явно ми е време да се наспя Предполага няма да ми се отрази лошо
Ха! Сега се сетих – скоро имам рожден ден! Ако някой добронамерен човек реши да ми прави подаръци да се обади – аз няма да се дърпам много, особено ако са в книжен вариант или някакви приятни варианти -шоколад, вермут, малко танци За повече въпроси – потърсете ме 
– няма да откажа на никого …
Днес каталясах. Готвих, блях, чистих тук-таме и всякакви такива странни за мен работи …(ахх, ако трябваше да бъда препинателен знак сигурно щях да бъда многоточие)
От няколко дни се чудя какво да чета, тъкмо свикнах да приемам определен обем от информация и то … свърши! Има няколко книжки, които трябва да върна на Лили, че … направо се олях, колкото пъти взема книга от нея, толкова пъти съжалява.
Май е хубаво вече да млъкна, защото прекалявам. Олях се! Това и мен ще ме домързи да си го прочета :Р Лека и красива нощ принцове, жаби и принцеси!
Отново поезия :)
Толкоз плаках, загърбил мечтите си,
толкова нощи бродех пиян
и умирах да видя очите ти,
а нощем оставах тъй сам!
И повехнал сред много вълнения
моите нощи са още за теб.
Аз все още пазя копнежите,
очаквайки края нелеп…
Аз вечно ще пазя въздишките,
тъй стар и тъй крехък дори.
Нощем ще завлачвам нишките -
пламък от твойте очи!
**** **** **** **** ***** **** **** ****
Аз любя те тъй яростно и страсно
и сливам се с тялото ти всеки миг.
Захапвам те – изглежда властно,
а в ръцете ти отеквам като вик.
Пищя от обич. А от болка?
Та аз забравям моите мечти
и сякаш не е важно колко,
а как душата ми крещи…
Аз нямам име, нямам вяра,
имам само твоите ръце…
И усет как прониква звятра
в моето телце …
**** **** **** **** ***** **** **** ****
Как изгоних те вън от душата,
как подритнах твойта любов
и хвърлих я право в стената
Това бе твоя погром!
Победител се чувствах -няма отплата
за щастието настигнало мен.
Някаква гордост, че отрязах крилата
на един поглед, макар и свещен.
Толкова жалко е, а може би трябва
да има такива дето режат сами.
Да стискат със силата брадва
и да не се страхуват, че ги боли…
Честит празник на спинозните!
СПИН - това е моята диагноза, това е начинът, с който се представям пред всеки, който се осмели да се приближи до мен … И всички ме гледат като изрод, сякаш съм с извадени очи и душа. Сякаш всичко в мен е умряло… Не! Не е… Наистина не е – макар вируса да яде от силите и живота ми, макар да ме кара да се чувствам изнемощяла и мъртва, аз все още съм тук и се боря, и не се питам колко още ми остава, а какво ще правя след година или две … Бъдещето – мисля че там се крият всички отговори, както и в нагласата… Защо трябва да живея сякаш няма утре, когато мога да проектирам живота си с години напред. Какво от това, че тогава няма да ме има ? Нали ще имам мечтите си? Нима те не са част от мен?
След 10 години пак ще пиша това, но ще разказвам за живота си и за мечтите си, но в друг свят … От както съм с клеймото СПИН откакто, нося порока в себе си останах толкова сама, колкото не съм подозирала, че съществува…
Да, днес е първи декември, ден на борбата против СПИН, но за мен това е единственият ден, в който чувствам празнично настроение, защото след диагнозата всички близки забравиха за мен и единственият начин, по който празнувах бе в болницата с абуката и системите … Коледа, рожденни дни, денят на мама … Това не е начина, не искам да бъда сама! Това е моят празник, аз съм спинозна и единственото, което ми остана е да празнувам дните си, защото нямам друго. Ясно е, че света за мен седели на спинозни и неспинозни, но няма как да очаквате да се борим ние – прокажените, за животите си когато вие сами ни отритвате. Ние все още сме хора, обичаме, мразим, и мислим да останем такива завинаги, независимо кой вирус живее в нас, независимо дали сме тук или някъде далече… Не ни забравяйте, не ни карайте да се чувстваме изоставени, не се плашете от нас – ние просто изкупуваме по-скъпо душите си!
Честит празник, спинозни! Да чакаме следващият първи декември – само това ни остана!
Прашната тетрадка /малко поезия от мен/
Има неща, които скоро не съм публикувала никъде и мисля да го направя тук. Тази вечер я отдадох точно на тях
Абортирах във душата си,
кюртирах прилежно сърцето.
Премахнах и времето,
и чувствата, и детето.
Проиграх те на хазарт,
Заложих /пак на грешното число/!
На минус сърце и душа съм.
Прости било и небило!
Разбих в стената времето,
събрах отломките и ги подпалих,
зарових си сълзите…
Умрях! Но все за тебе жалих!
И някак превърнах мечтите си
в жалки морфеми, в празно легло…
Ограбих, изхвърлих душата си.
Сърцето заточих да бъде само!
*** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***
В теб живее нещо ново,
нещо малко и безпомощно само.
В теб живее част от мене,
друго няма смисъл – всичко е било.
Малкото сърце тихичко бие.
Сбор-малко любов, малко живот.
Скоро във скута ти ще се свие,
скоро ще стане бебе, войн и милорд.
*** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***
Ще преглътна любовта и толкова,
ще заплача и с сълзите ще изпия
последната ни чаша обич,
последната ти глътка бира…
Ще преглътна времето и спомени
ще си създавам сякаш са били.
И някога със буците във гърлото
ще затлача и нашите мечти!
И теб ще те преглътна даже
като залък малко жилав.
На небцето малко ще запари,
но ще те преглътна мили!
*** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***
Заради другата – онази, дето няма име
готов си ти да смачкаш любовта.
Заради онази бъдеща въздишка
раната моя посипваш със солта.
Никоя не те обича като мене!
Ни повече, ни малко, или всякак!
За мен, макар и грешка, значиш много,
а другите откраднах те някак.
От любопитство ти избра си пътя-
да ровиш в чуждото сърце
и в стремежите си да останеш влюбен
копнежите на моето сърце отне.
*** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***
Не виждаш ли, че плача?
Че пазя място всеки ден за теб?
Казах – никога не съм обичала толкова,
нито изпадала в момента нелеп.
Но върви! Сълзите ми стигат
да бъда една достойна жена,
запазила и гордост, и име,
но все пак безбожно сама…
Ще изстрадам всичко отминало,
в безсънните нощи, утешавайки друг.
Ще се връщам при всичко загинало,
ще паля свещи и ще замръзвам от студ!
*** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***
Когато нещо отмине
то не спира да оставя следи
и дори след много, адски много време
в самотните нощи пламъче гори.
И все ни напомня на него,
и все не ни дава покой…
Подминаваме – не можем да се върнем назад
и пак не правим обратен завой…
И с времето плещите натежават
от тези недоизживяни неща.
И все във минало остават
и ние със тях до Деня.
*** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***
Да се удавя ли?Всичко е временно.
Дали да спра да мисля за любов?
Пожелавам си кръвта във вените
да замръзне със моя живот.
Искам всичко венозно
да инжектирам в мен
и макар звучащо помпозно-
не ща да живея и ден.
Искам да бъда като птиците,
които смело живеят сами
и нямат потребност да чуват
„Обичам те!“ и от това да боли…
Искам да спра, да се махна,
да имам нещо сигурно в този живот
и макар под всичките маски
да има капка за мене любов!
*** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***
Житейска мъдрост е да вярваш
на нещата дето няма да те наранят,
макар да знаеш, че не е истина-
те по-малко болят!
По-добре е да имаш приятели
вместо семейство, деца.
Те по-лесно се губят,
те имат по-ниска цена.
Уморих се да плащам тъй скъпо
за нечия любов, за капка уют.
Изморих се да давам карти с заплата;
любов, дори след с друга разговор чут.
Уморих се да меря,
да връщам всичко дето дават на мен.
Така и не намерих топла постеля,
така не намерих смисъл за ден
Житейска мъдрост е да бъдеш силен,
да можеш и да даваш там…
Житейски мъдрости ли Боже мили?
Житейска мъдрост е да бъдеш сам!
*** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***
Не ме оставяй да затворя очи-
не искам да бъда далеч от теб и за миг.
Това е сякаш галя листата на млади лепи,
а от тях чува си вик.
Не пускай ръката ми-тя е за теб,
за да те гали в трудните дни,
да те сваля на земята с кофа лед
и като спъваш се да дърпа твоята уви …
*** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***
Ти така и не разбра, че съм жената за тебе.
Все очакваше да бъда еталон,
и не ме прие за свое небе,
и не сподели с мен думата дом…
Аз останах крайпътната непозната,
като жените ти – в някой хотел.
Не съумявах да бъда жената,
която от мен бе отнел…
*** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***
Жена ли съм или съм струничка за болка,
на която свириш когато си ранен
и после бързичко прибираш в сандъка,
и си тръгваш олекнал и изморен.
Жена ли съм или съм просто лъжица,
или някаква вещ може би…
Бих приела да бъда и свята, и грешница,
но като жена на мен погледни!
Струвам повече от нечия сянка,
трудя се много, изглеждам добре.
Не съм одеялце само за дрямка.
Жената когато обича за теб ще умре!
*** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***
Новият старт, правилният избор и малко секс
Утре пак стартирам усърдното симулиране на интелект от моя страна с възобновеният ми процес по усилено обучение в университета. Малко съм стресната (отново), защото не знам дали ще се справя, не знам дали това е правилният път, който съм поела, дали това ме прави щастлива и дали това ще ми донесе онова, което искам от живота.
Колкото повече време минава толкова повече осъзнавам, че желая да се занимавам с политика, реклама и журналистика, и някак си този език ме плаши. Дали взех правилният избор?
Така или иначе за момента не ми оставя друг вариант освен да приема, че е правилен. Все пак кое прави правилни нещата? Според мен това, че сме доволни от постигнатото. Нима човек може да прави грешен избор, а да е щастлив ? Аз не смятам, и ако се опитате да ме оборите с тезите, че хубавите неща не винаги са правилни искам да доуточня, че визирам не нещата, които носят моментното удоволствие, а тази, които те правят истински щастлив и осмислят живота ти.
Сега искам да помисля малко и върху това: днес един близък ми зададе въпроса „Кое ме прави добър любовник?“. Аз много се замислих, може би прекалено. Поне веднъж в живота си всеки мъж и всяка жена си задава този въпрос и не получава отговора от друг освен от себе си, защото много малко имат смелостта да попитат, все пак могат да чуят нещо, от което боли.
Та ето я и моята теза по проблема – добрият любовник не е този, който е чел 3 издания на „Кама Сутра“, не е този, който е изгледал над 10 терабайта с порно, нито този, който е имал 1000 любовници. Добрият любовник е този, който умее да обича партньора си и да го слага на първо място, този, който може да бъде всеотдаен и същевременно страстен. Не е въпроса дали имаш много връзки, а колко качествени са те, колко си дал ти в тях, а не колко си получил, защото философията на истинската любов и истинските сексуални преживявания е там когато даваш да не очакваш и да не го правиш за себе си, а за партньора. Това е от мен 
Лека вечер любовници!
Ако търсите правилната жена…
Когато бях на 16 години си мечтаех да си имам гадже с големи цици.
На 18 най-после си намерих. Но нямаше никакви чувства. Затова реших да си търся сантиментално и много чувствително момиче.
На 21 си намерих. Тя беше толкова чувствителна, че се разплакваше от най-малкото нещо. По цял ден плачеше за какво ли не, а от време навреме заплашваше, че ще се самоубие.
Затова реших, че ми трябва темпераментно, динамично момиче.
На 26 си намерих. Тя кипеше от енергия, започваше едновременно десет неща и без да завърши нито едно на другия ден започваше нови десет. Отначало беше много интересно, но после започнах да се чувствам като идиот около нея. Много енергия, но без посока. Реших да си търся умно и практично момиче.
На 31 я намерих и се ожених за нея. Тя беше много умна и здраво стъпила и с двата си крака на земята. Беше толкова практична, че се разведе с мене и ми взе всичко което имах.
Сега съм стар и мъдър. И си търся момиче с големи цици!
Автор… неизвестен