Растежни регулатори при растенията
Градинар може да бъдеш и без да ползваш регулатори за растежа на растенията. Практичният градинар, който иска да ускори растежа и цъфтежа на растенията винаги ползва растежни регулатори. Това са вещества, които стимулират или инхибират растежа и развитието на растенията. Те могат да бъдат както природни, така и изкуствено синтезирани.
Природните регулатори на растежа се образуват в самите растения и се наричат фитохормони. Изкуствено синтезираните препарати имат сходни действия с природните. Природните фитохормони и синтетичните растежни регулатори, активизиращи растежа са обединени в групата стимулатори, а тези спиращи растежа – групата на инхибиторите.
Природните регулатори се разделят на пет групи. Първите три групи ( ауксини, гиберилини, цитокинини ) – това са стимулатори, останалите ( абцисиева киселина и етилен ) – инхибитори.
Растежните регулатори намират широко приложение в цветарството. Тези, които са синтезирани с действие еднакво с това на ауксините ускоряват растежа на клетката. Това води до стимулиране растежа на корена и стъблото на растението. Намират широко приложение и за вкореняване на резници.
Гиберилините, както и изкуствено синтезираните такива, стимулират удължаването на клетките и ускоряват деленето им, прорастването на семената, предизвикват прекъсване на покоя. Ускорява се цъфтежа и нараства цвета. При такива култури като роза, хортензия, хризантема увеличават размножителния коефициент ускоряват цъфтежа. Ефективността на регулаторите зависи от фазата на развитие на растението.
Цитокинините се съдържат в кореновите връхчета, зреещите плодове и покълващите семена. Движат се по флоема и ксилема. Те стимулират клетъчното делене, ускоряват удължаването на клетките, залагането и развитието на генеративните органи, прекъсват покоя, стимулират развитието на грудковите бактерии, забавят стареенето на листата.
Синтетичните растежни регулатори имат по-висока физиологична активност и по-многообразен механизъм на действие от природните, което е предпоставка за използването им в различни отрасли на селскостопанското производство: цветарство, овощарство, зеленчукопроизводство, при отглеждането на зърнени и технически култури.
Така например производни на карбоновите киселини се използват за прореждане на цветовете и плодовете на овощните дървета, за удължаване покоя на кореноплодите, срещу опадването на цитрусовите плодове, за повишаване добива на семената.
Растежните регулатори, адекватни на гиберилиновите фитохормони, се прилагат за получаване на безсеменни плодове в лозарството, за прекратяване покоя на семената и пъпките при дърветата.
Синтетичните инхибитори са различни по състав химични вещества. Растежни регулатори инхибитори могат да се използват за ускоряване зреенето на плодовете. Намират приложение и в хибридното семепроизводство при култури от семейство Тиквови, тъй като някои инхибитори имат способността да променят съотношението между мъжки и женски цветове. Свойствата на други инхибитори се използват за стимулиране растежа на кореновата система и спомагат за повишаване сухоустойчивостта като засилват активното поглъщане на вода от почвата.