Тракийскоto светилище в Мелник
Планът на светилището има аналогии сред разкопаните в България тракийски светилища от римската епоха. Най-близък негов паралел е непубликуваното още светилище-августейон в Деултум. Значителни сходства откривам и със светилището от II-IV в. при Перник Разликата е, че в Перник храмът е ситуиран в оградения двор, докато в Мелник дворът и храмът са един до друг, свързани с обща стена. И в двата случая обаче светилището е решено ансамблово. Дворът има дървени навеси покрай стените, правоъгълен план, а настилката му е била тухлена. Храмовете – също правоъгълници, са с еднаква ширина, със сходно вътрешно разпределение, макар че мелнишкият е повече от два пъти по- дълъг. Не изключвам, подобно на Перник, в двора на разглежданото светилище да е имало изграден жертвеник, с който могат да се свържат част от намерените масивни каменни детайли – сполии в базиликата. Сходства има и в находките – керамика, стъкло, архитектурна украса. Правоъгълен план, с ориентация изток-запад, има постройка II на светилището при Глава Панега сгради А и В на светилището при Копиловци, с ориентация север-юг , сградите на светилищата при Баткун, ориентация североизток-югозапад , в Обединение , при Варвара, ориентация североизток-югозапад , при Дюлево , при Виден, ориентация север-юг , при Ручей – с апсида от изток , в Сандански, ориентация изток-запад , при Драгановсц, ориентация изток-запад. Във Виден, в Копиловци и в Драгановец храмът е разделен с напречен зид на две части, както в Перник и в Мелник. В Копиловци и в Перник пък лицевата фасада е оформена с по четири колони, както се предполага, че е била в Мелник. Аналогия за ансамблово решение на отделните части на светилището има и в Драгановец, където към храма от юг е прибавено малко помещение. Това светилище е сходно с мелнишкото и с градежа си от ломен камък с глинена спойка, и с разположението си под християнски храм, в чиято конструкция са използвани някои от основите му. В това отношение има и ред други примери. Археологическите проучвания на раннохристиянската църковна архитектура в българските земи (IV-VI в.) показват широко застъпената практика за издигане на храмове на мястото на разрушени езически светилища, с което очевидно се подчертава тържеството на новата християнска религия над официално отречените и забранени за изповядване стари езически култове. В градежа и в архитектурното им оформяне се преизползват долни части от стените на светилищата, годния строителен материал и декоративни детайли от тях. Много от ранните християнски храмове продължават живота си и през средновековието, а някои и по-късно, което е показателно за дълготрайност в съблюдаване на традицията за свещеност при избора на култово място.
Находките от светилището в Мелник, както и посочените аналогии го датират в I-IV в. Към I в. най-общо се отнася изграждането на първоначалната правоъгълна постройка. Като се основавам на липсата на различия между нейния градеж и този на стените на двора, смятам, че тя едва ли е била издигната много по-рано от времето на заражднето на императорския култ, с който се свързва вторият строителен период. Надписът-посвещение на Траян бележи точната му дата – 97 г. Към края на I – началото на II в. се отнася и част от архитектурните детайли.
Източник: www.7sekundi.com