Етнически и културно аспекти на Горна Джумая от 1878 до 1912 г.
Развитието на капитализма в Турция носело забогатяване само на бейовете и чорбаджийско- търговската класа. Положението на трудовите хора ставало, напротив, по-тежко и по-непоносимо. Икономическото ограбване и експлоатирането се засилвало. Непоносимо било и народностно-религиозното подтисничество над местното християнско население, което било лишено от политически и културни права.
От периода на турското робство горноджумайския край се запазило богато народно творчество. Красиви, характерни и самобитни са народните песни, хора , шевици и др. Оригинални трудови песни е пяло местното население, което е работило по баирите на Рила, Пирин и Влахина планина и по полята край Струма. По своя характер тези песни спадат към македонските народни песни от Пиринския край и се пеят на два гласа.
За изучаване на културата и народното творчество Горноджумайското са допринесли братята Антон и Христо Попстоилови от с. Лешко. Те са проучвали местния фолклор, като са записвали и отпечатвали разни списания и вестници ,хубави народни песни , приказки и гатанки. Христо Попстоилов е разследвал особеностите на Горноджумайския говор.
За събирането на материали от народното творчество в този край има заслуги Иван Ангелов Цонев от Горна Джумая. През 1879. той бил принуден като малко дете да напусне своето родно мястро с цялото си семейство, което се заселило в съседния град Дупница. Той записал хубави народни приказки от Горноджумаско , които отпечатал в
Сборник народни умотворения, наука и книжнина.
Със своите фолклорни материали братята Антон и Христо Попстоилови и Иван Цонев допринесли за диалектологичното проучване на Горноджумайско.
След двете Балкански войни и след подписването на Букурещкия мирен договор, сключен на 28 юли 1913 год. ; Горна Джумая заедно с някои други градове от този край- Разлог, Неврокоп, Петрич, Свети Врач и Струмица останали в границата в България. За окръжен център бил определен Струмица, а Горна Джумая при новото адмнистративно разпределение станало околийски град.
След приключването на Междусъюзническата война разбягалото се население се завърнало в родния си град. След като турските бейове и паши били изгонени, властта преминала в ръцете на ново създаващата се буржоазна класа от търговци и едри земевладелци, които се нахвърляли с алчност да заграбят земята и обществените имоти, за да създават своя частнокапиталистическа собственост
След освобождението на града закипяло нов политически живот. Съществуващите партии в България побързали да създадат и в Горна Джумая своя организация, чрез които да оказват влияние върху обществения живот.
Изтоник: ПРЕСАТА