Никак не обичам студено кафе … Някак си безлично е. Сякаш няма смисъл от него, ако не носи топлина… Странно е защо човек прави определени неща – убива, пие мляко, рисува… Винаги ли постъпките ни отразяват липсите в ежедневието ни?
Мразя студено кафе. И студени хора не обичам. Карат ме да се чувствам виновна, но не [...]
Поеми си дъх, поеми си дълбоко дъх.
„Успокой се”, каза ми той.
Ако играеш, играеш за победа.
Вземи пистолет и брой до 3.
И сега се потя, движа се бавно.
Нямам време да мисля, дойде моят ред.
(Припев)
И можеш да видиш как бие сърцето ми,
Можеш да го видиш под гърдите ми.
И аз съм ужасена, но не си тръгвам.
Знам, че трябва [...]
Вчера спорих с двама мои близки за това дали човек-убиец, който се е покаял е опасен и дали заслужава свобода и онова словосъчетание,. от което ми настръхва козинката – смекчаване на присъдата (бла).
Разказваха ми за един случай, в който един нормален, обикновен човек губи всичко, напива се и убива ( не знам точно по какъв [...]
Ще ми се някой ден някой да ме Накара да се чувствам така, както бих искала. В момента желая да легна, някой да ме завие, и галейки ме ме да ми разказва приказка докато не заспя. Да не ме пита защо плача, защо треперя и дали ми е студено, а просто да знае …. [...]
Прекарах вечерта си в гледане на филми … Почти толкова безсмислено, колкото да … не мога да се сетя или по-скоро всичко, което се срещам е нецензурно.
Днес прочетох една моя психологическа картина, която е правена от човек, който 4 поредни години изкарва работните си дни с мен … Беше доста интересно това, което прочетох. Учудих [...]
Смешното е, че винаги се връщам тук. Това място ми е като нерегламентиран любовник, при който имам право да пребивавам без да изневерявам на себе си.
Странно. Все по малките часове пиша тук и все с по много грешки… И все пак това не променя нещата и емоциите ми, колкото и стерилни и безтегловни да са [...]