Мислите на една жена

Пак аз … Пак тук, само че по различно време ( време, през което попринцип спях ) . Днес бях на училище, не се наспах, не пих кафе, не закусих, не седнах пред компа и нямах среща с някой … Но пък ТО, училището си беше на мястото и за жалост и аз бях там… И все пак всичко беше добре – отидохме до кафенето през един от часовете ( кръшнахме ) и всичко беше перфектно, докато не дойде часа по български. Взехме урок за Ботев. И когато попитах защо изучаваме в час по литература Ботев съответно получих отговор, който гласеше, че самият Ботев имал 20 стихотворения и заради това го изучаваме, след което питам аз защо цял час слушах за живота му и неговата ревулюционна дейност, при положение, че трябваше да разбера стихотворенията. И когаот попитах дали той е бил любител поет, получих отговор, твърдящ, че за толкова кратък живот не може човек да напише повече от 20 творби. Пък и неговите били гениални.

Сега просто питам какъв манталитет трябва да имам, за да сложа тодинатап ред личния ми живот, живота на децата ми и съпруга ми? Може би съм глупава, може би някой ще каже, нче не е точно така, но искам да се обоснове, защото Бога ми просто не мога да оставя семейството си, за да тръгна с още няколко единици примерно  да свалявм правителство, или да убивам някого си „за Родино“…

„Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира“ а  това изречение освен да го отправя Алкайда ои хилядите хора от близнаците….