Мислите на една жена

Откакто откриха и диагностицираха  това, което ми има се чувствам кофти. Хапчетата ми ме правят на идиот, само спя, ям, разсеяна съм и съм по-объркана от всякога. Не съм сигурна дали избрах правилният момент и правилното място… Дори и когато пиша в момента тук ми отнема около 30 минути да поправя грешките  които допускам. Не се чувствам силна, а почти никой не го разбира не се чувствам уверена нито щастлива… Всеки ми казва – „бори се!“, но никой не ми казва как нито ми казва от къде да намеря сили за това … борбата не е игра, но има губещи и печеливши, но в реалността губещите … те често се прощават с живота си …