Мислите на една жена

Има неща, които скоро не съм публикувала никъде и мисля да го направя тук. Тази вечер я отдадох точно на тях

Абортирах във душата си,
кюртирах прилежно сърцето.
Премахнах и времето,
и чувствата, и детето.

Проиграх те на хазарт,
Заложих /пак на грешното число/!
На минус сърце и душа съм.
Прости било и небило!

Разбих в стената времето,
събрах отломките и ги подпалих,
зарових си сълзите…
Умрях! Но все за тебе жалих!

И някак превърнах мечтите си
в жалки морфеми, в празно легло…
Ограбих, изхвърлих душата си.
Сърцето заточих да бъде само!

***     ***    ***    ***      ***    ***   ***   ***    ***    ***   ***  ***

В теб  живее нещо ново,
нещо малко и безпомощно само.
В теб живее част от мене,
друго няма смисъл – всичко е било.

Малкото сърце тихичко бие.
Сбор-малко любов, малко живот.
Скоро във скута ти ще се свие,
скоро ще стане бебе, войн и милорд.

***     ***    ***    ***      ***    ***   ***   ***    ***    ***   ***  ***

Ще преглътна любовта и толкова,
ще заплача и с сълзите ще изпия
последната ни чаша обич,
последната ти глътка бира…

Ще преглътна времето и спомени
ще си създавам сякаш са били.
И някога със буците във гърлото
ще затлача и нашите мечти!

И теб ще те преглътна даже
като залък малко жилав.
На небцето малко ще запари,
но ще те преглътна мили!

***     ***    ***    ***      ***    ***   ***   ***    ***    ***   ***  ***

Заради другата – онази, дето няма име
готов си ти да смачкаш любовта.
Заради онази бъдеща въздишка
раната моя посипваш със солта.

Никоя не те обича като мене!
Ни повече, ни малко, или всякак!
За мен, макар и грешка, значиш много,
а другите откраднах те някак.

От любопитство ти избра си пътя-
да ровиш в чуждото сърце
и в стремежите си да останеш влюбен
копнежите на моето сърце отне.

***     ***    ***    ***      ***    ***   ***   ***    ***    ***   ***  ***

Не виждаш ли, че плача?
Че пазя място всеки ден за теб?
Казах – никога не съм обичала толкова,
нито изпадала в момента нелеп.

Но върви! Сълзите ми стигат
да бъда една достойна жена,
запазила и гордост, и име,
но все пак безбожно сама…

Ще изстрадам всичко отминало,
в безсънните нощи, утешавайки друг.
Ще се връщам при всичко загинало,
ще паля свещи и ще замръзвам от студ!

***     ***    ***    ***      ***    ***   ***   ***    ***    ***   ***  ***

Когато нещо отмине
то не спира да оставя следи
и дори след много, адски много време
в самотните нощи пламъче гори.

И  все ни напомня на него,
и все не ни дава покой…
Подминаваме – не можем да се върнем назад
и пак не правим обратен завой…

И с времето плещите натежават
от тези недоизживяни неща.
И все във минало остават
и ние със тях до Деня.

***     ***    ***    ***      ***    ***   ***   ***    ***    ***   ***  ***

Да се удавя ли?Всичко е временно.
Дали да спра да мисля за любов?
Пожелавам си кръвта във вените
да замръзне със моя живот.

Искам всичко венозно
да инжектирам в мен
и макар звучащо помпозно-
не ща да живея и ден.

Искам да бъда като птиците,
които смело живеят сами
и нямат потребност да чуват
„Обичам те!“ и от това да боли…

Искам да спра, да се махна,
да имам нещо сигурно в този живот
и макар под всичките маски
да има капка за мене любов!

***     ***    ***    ***      ***    ***   ***   ***    ***    ***   ***  ***

Житейска мъдрост е да вярваш
на нещата дето няма да те наранят,
макар да знаеш, че не е истина-
те по-малко болят!

По-добре е да имаш приятели
вместо семейство, деца.
Те по-лесно се губят,
те имат по-ниска цена.

Уморих се да плащам тъй скъпо
за нечия любов, за капка уют.
Изморих се да давам карти с заплата;
любов, дори след с друга разговор чут.

Уморих се да меря,
да връщам всичко дето дават на мен.
Така и не намерих топла постеля,
така не намерих смисъл за ден

Житейска мъдрост е да бъдеш силен,
да можеш и да даваш там…
Житейски мъдрости ли Боже мили?
Житейска мъдрост е да бъдеш сам!

***     ***    ***    ***      ***    ***   ***   ***    ***    ***   ***  ***

Не ме оставяй да затворя очи-
не искам да бъда далеч от теб и за миг.
Това е сякаш галя листата на млади лепи,
а от тях чува си вик.

Не пускай ръката ми-тя е за теб,
за да те гали в трудните дни,
да те сваля на земята с кофа лед
и като спъваш се да дърпа твоята уви …

***     ***    ***    ***      ***    ***   ***   ***    ***    ***   ***  ***

Ти така и не разбра, че съм жената за тебе.
Все очакваше да бъда еталон,
и не ме прие за свое небе,
и не сподели с мен думата дом…

Аз останах крайпътната непозната,
като жените ти – в някой хотел.
Не съумявах да бъда жената,
която от мен бе отнел…

***     ***    ***    ***      ***    ***   ***   ***    ***    ***   ***  ***

Жена ли съм или съм струничка за болка,
на която свириш когато си ранен
и после бързичко прибираш в сандъка,
и си тръгваш олекнал и изморен.

Жена ли съм или съм просто лъжица,
или някаква вещ може би…
Бих приела да бъда и свята, и грешница,
но като жена на мен погледни!

Струвам повече от нечия сянка,
трудя се много, изглеждам добре.
Не съм одеялце само за дрямка.
Жената когато обича за теб ще умре!

***     ***    ***    ***      ***    ***   ***   ***    ***    ***   ***  ***