Отново поезия :)
Толкоз плаках, загърбил мечтите си,
толкова нощи бродех пиян
и умирах да видя очите ти,
а нощем оставах тъй сам!
И повехнал сред много вълнения
моите нощи са още за теб.
Аз все още пазя копнежите,
очаквайки края нелеп…
Аз вечно ще пазя въздишките,
тъй стар и тъй крехък дори.
Нощем ще завлачвам нишките -
пламък от твойте очи!
**** **** **** **** ***** **** **** ****
Аз любя те тъй яростно и страсно
и сливам се с тялото ти всеки миг.
Захапвам те – изглежда властно,
а в ръцете ти отеквам като вик.
Пищя от обич. А от болка?
Та аз забравям моите мечти
и сякаш не е важно колко,
а как душата ми крещи…
Аз нямам име, нямам вяра,
имам само твоите ръце…
И усет как прониква звятра
в моето телце …
**** **** **** **** ***** **** **** ****
Как изгоних те вън от душата,
как подритнах твойта любов
и хвърлих я право в стената
Това бе твоя погром!
Победител се чувствах -няма отплата
за щастието настигнало мен.
Някаква гордост, че отрязах крилата
на един поглед, макар и свещен.
Толкова жалко е, а може би трябва
да има такива дето режат сами.
Да стискат със силата брадва
и да не се страхуват, че ги боли…
интересно. като жена която пише през гледна точка на един мъж, и е все пак с думи които само женска душа би изрекла.
Все още така лирична?! Радвам се за теб и ти пожелавам никога да не изгубиш пътя към този свят (твоя си)