Отново тук …
Смешното е, че винаги се връщам тук. Това място ми е като нерегламентиран любовник, при който имам право да пребивавам без да изневерявам на себе си.
Странно. Все по малките часове пиша тук и все с по много грешки… И все пак това не променя нещата и емоциите ми, колкото и стерилни и безтегловни да са последно време… Кръвта по вените ми още не е спряла, което ми напомня, че е време, мамка му!
Този път пак идвам тук с една малка победа – взех си всички изпити от първата си сесия, което беше адски важно за мен, и което ме накара да се чувствам щастлива. Разбрах няколко истини от живота, придобих малко знания, малко опит, получих подкрепа, внимание и обич от близките си и мисля, че е време да им се реванширам за проявеното разбиране към моята истеричност.
Това може би беше важен момент от живота ми. Доставя ми удоволствие да се поставям пред такива предизвикателства и да се справям ( визирам приятните неща, а не лошите.
Днес съм една голяма щастливка, защото дядо ми имаше Рожден ден! Иска ми се да му дам като подарък цялото здраве на света и дълъг, дълъг живот! Много ми се ще когато прегръщам любимите си хора да мога да удължавам живота им с минута поне – никога не бих ги пуснала!
Навярно знаете какво е да си свикнал толкова с някого до толкова, че да не можеш да си представиш ежедневието си без присъствието му!…
Интересите са странно нещо… Ха-ха! Пак започнах с глупостите … Колко скучна съм станала – най-вече за мен самата…
Сега ще почивам до 15 този месец, което си е наистина едно добро дело на Съдбата към мен. Имах идеята да се прибирам на север, но уви всички разбирате защо все още съм тук – т. нар. обилният снеговалеж.
Последно време убивам времето с безсмислени игри www.ladypopular.bg … Да, да, знам! Има ми нещо. И аз стигнах до това заключение, но поради липсата на диагноза продължавам да го правя и да радвам иначе така добре деградиращото ми съзнание.
Друго ново около мен е, че ми лепнаха една страхотна диагноза, от която се ритва бакърчето. Не е потвърдена още, разбира се, нито отхвърлена, и то не заради друго, а защото шубето ми е в повече…
Не знам защо, но никак не ми стиска да седна на проклетия стол на кръвопийците, да дам дружелюбно веничка и да си чакам проклетата диагноза за автоимунно … Бла! Писна ми! Ако знаех, че съм такъв феномен щях да се родя някъде, където има свестни учени, които изследвайки ме поне да ме друсат … Би било приятно … Тогава може би мисловният ми процес би бил сведен до минимум и бих спряла да ви пиша глупости…
Какво ли ви пука всъщност! Така или иначе когато видите повече от 5 реда и се стряскате да не би да прочетете нещо в повече. Понякога чак се учудвам от посещаемостта на блога ми – уау, толкова хора, които могат да четат дъъъълги неща от по страница 
Направо си е завидно!
Както и да е сарказма ми идва в повече! Явно ми е време да се наспя Предполага няма да ми се отрази лошо
Ха! Сега се сетих – скоро имам рожден ден! Ако някой добронамерен човек реши да ми прави подаръци да се обади – аз няма да се дърпам много, особено ако са в книжен вариант или някакви приятни варианти -шоколад, вермут, малко танци За повече въпроси – потърсете ме 
– няма да откажа на никого …
Днес каталясах. Готвих, блях, чистих тук-таме и всякакви такива странни за мен работи …(ахх, ако трябваше да бъда препинателен знак сигурно щях да бъда многоточие)
От няколко дни се чудя какво да чета, тъкмо свикнах да приемам определен обем от информация и то … свърши! Има няколко книжки, които трябва да върна на Лили, че … направо се олях, колкото пъти взема книга от нея, толкова пъти съжалява.
Май е хубаво вече да млъкна, защото прекалявам. Олях се! Това и мен ще ме домързи да си го прочета :Р Лека и красива нощ принцове, жаби и принцеси!
