Поредната нощ …
Прекарах вечерта си в гледане на филми … Почти толкова безсмислено, колкото да … не мога да се сетя или по-скоро всичко, което се срещам е нецензурно.
Днес прочетох една моя психологическа картина, която е правена от човек, който 4 поредни години изкарва работните си дни с мен … Беше доста интересно това, което прочетох. Учудих се от описанията, които бяха дадени за мен – никога не съм се виждала по този начин; сякаш погледнах себе си отвън. Винаги съм успявала да преценя хората около мен, но никога не съм опитвала да преценявам себе си-положителната, защото себе си-отрицателната я премислям по 10000 пъти на ден. Странно е когато никой от близките ми не си дава сметка за това и не счита за нужно да изтъкне положителните ми качества за каквото и да е. Всеки ден чувам стотици пъти как правя грешки в това, в онова, как отново не правя нещата както трябва, как еди кое си не е достатъчно и как никога ама никога нямам правилна преценка за нещата, които върша. Жалко е, че не съм единствената на света. Грозното не е това, че някой те смята за добър в нещо, а че никой не ти го признава, никой не ти прави реверанс преди да придобиеш онова лъжливо понятие „известност“. Чак тогава, когато вече ти нямаш нужда от ничие признание и когато от него даже боли. Писнало ми е в живота да чувам „Не рискувай! Надали ще успееш!“ = не рискувай- ти си се провалила още от мисълта, че можеш да го постигнеш. Нима е правилно да сме като коне с капаци? Това ли е пътят на „мъдрите“ хора. Винаги се сещам за думите, които ми казва баба ми „Покорна глава сабя не я сече“, а нима трябва да бъдеш тъпкан, защото нещеш ли някой ден може някоя сабя да те дялне ? Това ли е цената на щастието ? Да си кротуваш ?
Аз знам, че ако някой наистина вярва достатъчно в теб, човек би могъл да стигне много далече, но проблема винаги е в хората … Те винаги са тези, които ни цакат, които нараняват, мълчат, обвиняват… Не може ли просто да бъдем себе си и когато някой забележи специалното в нас да не го тъпче по-навътре, а да го изкара и да ни покаже, че си струваме?
