Мразя студено кафе…
Никак не обичам студено кафе … Някак си безлично е. Сякаш няма смисъл от него, ако не носи топлина… Странно е защо човек прави определени неща – убива, пие мляко, рисува… Винаги ли постъпките ни отразяват липсите в ежедневието ни?
Мразя студено кафе. И студени хора не обичам. Карат ме да се чувствам виновна, но не съпричастна. Толкова странно нещо е студа, а толкова често точно той създава топлината или така нареченият уют. Смешно е как всички се сгушваме около печките уж на топло, а студени отвътре. Нима вярваме, че студеното може да се скрие? Нима има защо да се крие когато всичко е ясно щом погледнем очите си?
Студ … Дали е студено ? Или леко дъждовно? Как изглежда топлината? Дали е в чашата с кафе, която изстива така бързо, както минутите, както живота ?
Утре може би е моят ден. Моят дебют в новото утро, в новата съдба. Може би утре ще имам сила да стана и да бъда себе си, въпреки че никой не разбира думите ми, че никой не усеща стъпките ми… виковете ми …
Утре си обещавам, че ще спра да се страхувам, защото ще знам всичко. Утре ще бъде важен ден. Утре. Но и утре ще мразя студено кафе!
аз пък много обичам студено кафе