Мислите на една жена

Вървя… Просто вървях и мислех колко неразбран човек остава понякога и въпреки видимата за самия него хаотичност той много добре знае от какво има нужда, кое би го накарало да се чувства добре …

Погледа ми срещна хора – различни хора, всеки търсещ нещо – двойка, която имаше все още пламъка, стар човек с бяла брада и  два ключа в ръката,  жена, която си мислеше, че изглежда добре в дрехите си, както и такава, която се цупеше  на съдбата за закъсняващият рейс… И стара жена видях, която стоеше подпряна на пейката и просто гледаше, чакаше себе си…

Видях много хора, много очи и общото между всички е, че във всички очи имаше болка – всеки със своята, но уви непонятна за хората до тях…

Има милиони хора на тази земя, които всеки ден се чувстват изолирани, отдалечени, които всеки ден се борят с това, което им тежи и със себе си и на нито един от тях няма кой да каже, че се справя! А нима не го заслужава? Има милиони хора, които просто искат да чуят едно здравей, просто да кажат думите , които носят в гърдите си, да споделят тъгата, да се посмеят заедно с някого… този, който все го няма…

Но с риск за пореден път да бъда неразбрана или грешно разтълкувана -  ето ме тук! Аз съм тази, на която й пука, че лягаш гладен, която се интересува защо живота ти е скапан и защо извръщаш глава когато видиш него. Аз съм тази, която се интересува как е минал денят ти, как са отношенията с приятелите ти, дали си станал вегетарианец или си спрял цигарите, дали просто си се ударил или си имал невъобразим успех, дали близките ти не те търсят, дали си нещастен във връзката си или неразбран, дали …. Да, аз съм тази, и ако някога поискаш да споделиш каквото и да е на този „някой“, който чакаш от толкова отдавна – свържи се с мен. Аз не обещавам, че ще бъда този „някой“ за теб, но обещавам, че ще бъдеш разбран!