Така… Глътка нежност, глътка романтика, глътка поезия :-)
След още малко чудене и цъкане из този блог реших да споделя малко поезия, защото според мене няма нищо по- нежно за самотна вечер пред компютъра.
… Но преди това ще започна с една мисъл, която много уважавам и обичам:
Порочността е мит измислен от добри хора за да си обяснят обаятелността на другите. Оскар Уайлд
Да започваме с поезията ….
Сляп ли си? Не виждаш ли,че страдам?
Вятър са очите ми, ръцете ми – безвремие.
Без теб не знам коя съм, име нямам
и един единствен спомен плува в мене.
Изгубих те преди да те спечеля. Трябва
наново да се уча да живея, но дали
луната отново някога ще бъде цяла
и влюбено ще се огледа в моите очи?
Едва ли… Поне без теб не би могла.
Дори вълните, брега отдавна не прегръщат.
Морето стене и с дъха на самота
една любов във мислите ми се завръща.
* * *
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете…
* * *
Вдишах, издишах – и ето те тук,
жива и цветна пред мен:
поглед, усмивка и думи без звук
звъннаха в сивия ден.
Беше до мен,
а те нямаше.
Сепна ме, смъдна ме – сини очи
с хиляди тайни във тях.
Лъхна ме, люшна ме в сноп от лъчи,
слънчева пак те видях.
Пак те видях,
но те нямаше.
* * *
Изгубих себе си във фалшиви ласки.
И търсих истина в топлината на плътта.
И мислех, тайно се надявах… дано това да бъде Тя.
Така и не намерих истина в плътта.
Зарових се в дебрите безкрайни на душата…
И търсех, ровех да я срещна…
И молех се да бъде Тя.
Къде не търсих тая наша среща.
Ала не идва още тя…
Открих причината, а тя е проста…
Трябваше да ме намери Тя.











Спасибо за интересную инфу.